автор: Ranobudniche

Позна ли ме...
сънливата ти фея,
подгонила деня с усмивка бяла?

Постла ли ми...
килим от орхидеи -
до твоя нар да седна прималяла?

Отвори ли...
вратата си с резетата,
залостена и плаха боязливка?

Намери ли...
във ъгъла на стаята
сълзи от моите очи, събрани в китка?

Помилвай ме...
С ръце в косите ти
ще пусна в твоя ум съня да влезе...

Заспивай ти...
А аз ще бдя в нозете ти,
ще чакам и луната да залезе...