Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 444
ХуЛитери: 3
Всичко: 447

Онлайн сега:
:: com_ocio
:: rajsun
:: zika

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОт другата страна на реката
раздел: Други ...
автор: Janie

Хей, ти, там в далечината, застанал зад обления в светлина прозорец!
Не ме виждаш, зная. И аз виждам само силуета ти. Замислен, вгледан в празното на нощта. Знаеш ли, че ако загасиш лампите ще можеш да видиш града? Може би не искаш. Аз стоя до тъмния прозорец, тук от другата страна на реката. Гледам нощния град и хората в него, но никой не ме вижда... А ти си там, не виждаш никого, но и теб не те виждат. Хората тук са забързани... кой има време да погледне на горе и да те види толкова сам и замислен зад прозореца облян в светлина...
Нощта е моето време. Открадвам я от забързаните си делници при всеки удобен случай. Стоя тук до прозореца си и гледам нощния град как преминава пред очите ми. И мисля за неща, за които дните не ми дават да помисля.
Искаш ли да ти разкажа за небето на моето детство? Ще ти хареса...беше толкова синьо... Облаците се движеха някак си бавно и изглеждаха толкова величествени.
Тревата...никога не си виждал толкова красиво зелено! И накъдето и да се обърнеш планината те обгражда.... Не, не е клаустрофобично, повярвай ми, красиво е. Цветовете на планината...и те ще ти харесат! Неизброимите оттенаци на зелено в разпукващата се пролет...възраждащият се живот...новото начало... Прохладните сенки в лятото... Ако се вгледаш можеш да видиш рекичката, която се спуска по билото като тънка бяла лента... Есента... нямам думи да ти я опиша... Всички онези цветове... първият сняг, който покрива върха и бавно тръгва надло, за да прегърне полето и да обнови света...
Да, живота на вякъде е забързан, но там можеш да помиришеш промяната. Сезоните имат своя мирис в страната на моето детство. Можеш да помиришеш онзи първи сняг който докосва върха на планината... мирише на...чисто. И пролетта, с новия и живот. И лятото с неутолимата му жега. И есента с безкрайните и багри... Просто поеми дълбоко дъх...
Сега сме тук... ти зад твоя осветен прозорец, аз в тъмнината на стаята си...
Обръщаш се и потъваш в светлината...
Тръгваш ли? Навярно утре денят ти ще започне рано. Ще се гмурнеш в светлината и ще се затичаш по своето ежедневие. И утре вечер, когато многомилионният град се укроти под напора на ноща ще се срешнем пак тук... ще ти разкажа за себе си... за моя свят и за мечтите си. Някога думите ми може да стигнат до теб... После ще помълча и ще те слушам. Разкажи ми за живота си, за малките неща, които си проправят път и пробиват най-неочаквано по средата на "важен" разговор а още "по-важни" хора. Разкажи на ноща за първата ти целувка, за първата любов и първото разочарование и тя ще донесе думите ти до мен, също както носи моите до теб. И после ще ти кажа лека нощ. Ще ти пожелая красиви сънища. Ще се обърна и ще запаля лампата...
Хай, ти! Мой непознат приятелю! Защо си тъжен зад обляния в светлина прозорец? Знаеш ли, че ако загасиш лампата ще можеш да видиш нощния град? И ако се вгледаш от другата страна на реката ще можеш да ме видиш. Аз съм тук и слушам разказа ти.....


Публикувано от BlackCat на 28.07.2005 @ 09:16:39 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Janie

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 17:31:02 часа

добави твой текст
"От другата страна на реката" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: От другата страна на реката
от lamb (whoisthe@boss.bg) на 28.07.2005 @ 17:02:06
(Профил | Изпрати бележка)
Знаеш ли,преди няколко дена видях това синьо и звездно небе,а също и онова...красиво-зеленото...тревата де:)ама много зелена и много красива;)А сещаш ли се как мирише - прясна,още девствена зелена трева,поливана всеки ден от свежия планински въздух:)Да,и обграден бях от планините - чак ми идваше да запея химна,нищи,че не беше още полунощ,дори беше много далече от полунощ:)
Но вечерта пък на небето така хубаво се изпъчиха звездите - сигурен съм,че тук сме с няколко звезди напред;))Ама ти си била и тук,сега си и там,можеш да кажеш най-добре:)Повече аз няма да разказвам,очакваме включване от приятеля зад прозореца,дано да се сети да изгаси лампите,ако не,ще трябва да ходим отсреща да дърпаме шалтера;)
Планински поздрав от равнинен Русе;))Айде,и една щипка дунавски повей:)


Re: От другата страна на реката
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 28.07.2005 @ 17:24:15
(Профил | Изпрати бележка)
:))))спомням си, да, онези миризми най-ми липсват. Понякога, тук се спирам и душа въздуха по съвсем първичен начин и не долавям нищо познато, освен натрапчивата миризма на огромен град(нищо приятно и достойно за описание). Тази зима, някъде много след полунощ и далеч преди изгрев за миг си помислих че мога да помириша първият сняг...спомен, най-вероятно. Но не ме разбирай грешно, аз обожавам този огромен, беззвезден, смърдящ град. Просто благодаря на Бог, че съм се родила в планината и нося в себе си онази вечна красота....
А за песните...чувал ли си "Хубава си моя горо" това е моят личен химн, нямаш идея колко е истинса тази песен....
С душата на балканджия поздрав от безобразно равно Чикаго:)) няма да ти изпращам щипки от тукашни мириси:)мисля да се смеля над теб:P

]


Re: От другата страна на реката
от lamb (whoisthe@boss.bg) на 28.07.2005 @ 17:35:28
(Профил | Изпрати бележка)
Тази песен с баща ми редовно я пеем когато сме с колата на път двамата;)Хубава е,често ме е просълзявала,ама може и да е било от напъването да я пея по ниско:))
Аз не знам дали бих обикнал някой толкова голям и забързан град,не знам...но няма невъзможни неща;)
А какво ще кажеш за мириса на изсушена трева?;)Или за свежестта на въздуха край планинска рекичка,заобградена отвсякъде с виссоки дървета?:)
Благодарско за милостта,но защо пък да не ми пратиш една щипка от тамопните мириси:)Ако толкова те притесняват,просто ощипи въздуха когато минаваш край някоя парфюмерия или...китайски ресторант:))сигурен съм,че всичко там мирише по-различно,даже и когато не мириише;))

]


Re: От другата страна на реката
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 28.07.2005 @ 21:25:01
(Профил | Изпрати бележка)
Знаех си аз че ще ми го върнеш за тортилинте:)))) С тия мириси ми раздразни апетита за далечни пътувания, или по скоро за пътуване към вкъщи:) лично ще ти донеса по щипка от мирисите тук(някой ден). А за обикването...немога да ти го обясня. Но от самото начало бях пленена от града и от хората и от невероятните размери. Има си своята красота и уникалност. Мисля, че ще ти хареса...поне така си мисля:))

]


Re: От другата страна на реката
от lusi на 28.07.2005 @ 21:41:17
(Профил | Изпрати бележка)
Отивам да загася лампата.


Re: От другата страна на реката
от lusi на 29.07.2005 @ 00:58:59
(Профил | Изпрати бележка)
Ходил съм в твоя град, наистина, виждал съм и рекичката, наистина е малка, минаваща покрай фабричката за розово масло. Вързвръщаш в мен стари спомени!