След ден -
съвсем обикновен,
настъпва нощ
и в нея плам.
След ден,
във който чувстваш се
напълно похабен,
се вкопчваш в нощната тъма,
без мисълта за утрото
да те тревожи.
Опиянен,
изгубил дневната си суета
улавяш всяко призрачно дихание.
Вглъбен не сещаш
как сенките,
танцувайки във мрака,
избледняват,
размити в делничната сивота.
Нов ден, но не начало...