Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 440
ХуЛитери: 5
Всичко: 445

Онлайн сега:
:: mariq-desislava
:: JasminJasminA
:: marathon
:: pavlinag
:: rajsun

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНощни размисли...
раздел: Други ...
автор: Janie

Нощ покрива града.
Нукога не е тихо, постоянно леко бучене, кото в кошер. Ако затворя прозореца, може би ще е тихо..., но ноща е толкова красива... не искам да я затварям навън зад стъклото. Наближава полунощ. Изморените ми очи искат да се затворят, да заспят и да не виждат нищо, но не мога... не мога да ги затворя.
Как може някой да е сам сред осем милиона натъпкани в един бетонен свят?
Как може някой да е сам сред хилядите коли в следобедния трафик?
Изморена съм до болка... Искам да легна и да заспя! Искам да спя с дни! Утре ще дойде и новя ден ще донесе още шум. Светлината ще пронизва. Света ще хукне в нови посоки... Тук никога не е тихо. Нощем илюзията за забавяне е пълна. Може би е от тъмнината, въпреки, че никога не е абсолютно тъмно. Уличните лампи и рекламите хвърлят светлината си на всякъде. Поглеждам към небето през прозореца си. Безброй падащи звезди....не, самолети...небето тук не е девствено. Навсякъде кипи живот.
Как може някой да е сам тук?
Още една безсънна нощ. Ще си легна, ще загася лампите и ще затворя очите си.
Но няма да спя! Неспокойно ще се спусна по вертикалата на сънищата си заедно с това леко, постоянно бучене.
Може би тогава ще мога да се върна там от където дойдох. Ще мога да се разхождам през горите на един друг свят, там където ноща е тъмна и тиха. Когато погледна на горе ще видя звездите и ще мога да мечтая за далечни земи окъпани в непозната светлина.
Новият ден... ще дойде с ослепителен блясък и безумия шум на кипящ живот. Ще ме измъкне обратно по вертикалата. Ще ме поеме. Хора! Милиони хора, които пресичат пътя ми всеки ден. Навсякъде!
Как може някой да е сам сред толкова много хора?
Едва ли има по-самотен индивид от този, който е сам в големия забързан град...
Докосване...топлината на друго тяло...силата на нещо едва изречено...


Публикувано от hixxtam на 27.07.2005 @ 22:13:29 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Janie

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

24.10.2021 год. / 15:48:21 часа

добави твой текст
"Нощни размисли..." | Вход | 4 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Нощни размисли...
от lusi на 27.07.2005 @ 22:47:39
(Профил | Изпрати бележка)
Земята ще бъде същата, само че обновена! Непознатата Светлина е позната като Любовта, на Която сега се радваме! Хората ще бъдат същите, само че променени от Нея! Желанието ми е да бъдем всички с теб!


Re: Нощни размисли...
от Anton_Fotev на 28.07.2005 @ 00:15:33
(Профил | Изпрати бележка)
Преди много години един човек, с който бяхме все едно братя ми каза:

Самотата кара хората да се държат като таралежи през зимата. Студено им е и се събират заедно, за да се притиснат един в друг. Тогава обаче с бодлите си започват да се нараняват един друг.

С обич от един самотен/премръзнал таралеж към друг таралеж: Черно Слънце


Re: Нощни размисли...
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 28.07.2005 @ 06:25:24
(Профил | Изпрати бележка)
Ако зимата е много студена раните от бодлите на друг таралеж по някога нямат значение...

С обич и пожелане за топло лято от този таралеж

]


Re: Нощни размисли...
от lamb (whoisthe@boss.bg) на 28.07.2005 @ 16:52:41
(Профил | Изпрати бележка)
Хей...:)Не знам какво да кажа,по-точно много неща мога да кажа,ама няма:)Интересни въпроси задаваш обаче-наистина как може човек да е сам там?
Все пак си мисля,че самотата е временна,пожелавам ти да е много кратковременна:)Обаче,представи си само какво ще стане когато я победиш още там, в мислите си:)


Re: Нощни размисли...
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 28.07.2005 @ 17:01:24
(Профил | Изпрати бележка)
Какво ще стане ако победя самотата още тук, в мислите си? Може би ще бъда наистина щастлива? Мисля си(понякога), че самотата в по-голямата и част е вътре в мислите ни... Как може някой да е сам в този свят?

]


Re: Нощни размисли...
от lamb (whoisthe@boss.bg) на 28.07.2005 @ 17:06:09
(Профил | Изпрати бележка)
Ами май да,самотата е вътре в мислите ни,затова...нека да я избием от там:))Send her to the recycle bin and then push the refresh buton:)Защото човек наистина не може да е сам,но може да се чуства така

]


Re: Нощни размисли...
от jel (kopriva132001-all@yahoo.com) на 29.07.2005 @ 22:02:38
(Профил | Изпрати бележка)
И това ми харесва...