Съдра се облакът. И като мащеха
погледна с зло лице света.
Светкавица сърцата ни опърли
и град зашиба - като на война.
"Кога вали, то Господ сигур плаче,
и в мъката въззема се плода".
- С омраза ли сълзите вкаменихме,
че ни замеря Той със смърт сега?
"Не е то гибел, а поличба само!"
- Поличба? Бабо! Сбърка се света!
А твойта мъдрост, древни сили пила,
днес не подрежда хаоса в света.
.......
Капчукът изтъня. И оцелялото
по-здраво впи се в влъжната земя.
Дали и ураганът политически
пак тъй пречиства родната душа?!?
Не отговаря баба ми. Сълза...