автор: theEviLone

"Една истина за света
погледнат през
черно бели очи!"

Черно и бяло лице,
или нека да бъда
по-конкретен,
бяло лице
и черни очи.

Черни сълзи
размазани
по бялото му,
по дрехите му,
удавили света!

Все още не се
знае дали това
в очите му е
чисто зло
или просто мрак,

който често налита
и на други,
още не загубили
своите цветове,
но има време…

Всичко ще се промени!


А отвратително е
да нямаш глас,
когато ти се крещи,

да си със счупени ръце и крака,
когато искаш да бягаш,
а дори не можеш да пълзиш.

И единствен начин
да водиш диалог
да е с жестове,

а да е жалко,
че си извадил очите
на всички преди това.


"Безсмислено съществуване!" -
единствена идея, която ти се натрапва,
и те подтиква към самоунищожение.

И дори хилядите погълнати
антидепресанти пак да не дават спасение.
Но то си ти е вродено, не е болестно състояние.

И дори да си вързан в някоя стая
с меки стени в опит да спасиш света,
пак ще разпръскваш болестта си.


Спасение от тебе няма.
Има го само фаталния край.

Докато всички придобият
единствените ти цветове

и станат черно-бели диаграми
на собствените си страхове.


Знам, че няма смисъл.
Спри да повтаряш тези жестове!
Но такъв си ти,
такива ще са и те
и всичко ще е бяло…

с размазани черни петна!
Все още не се знае
дали това е чисто зло
или просто мрак,
който ще завладее света.