Зад бялата бариера
на цветните ни сънища
последният ни дом
е самотата.
През слепите очи
на изгоряло слънце отвъд
подковата на хоризонта,
сенките са неми силуети,
преминали цветността на суетата.
Спокойствието сипе
сиви камъни
и древните отново
стават първи.
Има ли безсмъртие?
Може ли да каже някой,
ако през светлината
се е върнал?