автор: DANJE

Седя си в тъмната стая и мрака ме поглъща! Изпълва ме цялата! Раздира ме, изгаря ме! Влачи ме по калната земя! Тормози съзнанието ми! Хвърля в ужас дълбоко скритото ми "аз"!
Привиква сенките на миналото! Кара ме да крещя панически, да се мятам между четирите стени!
Мрака се просмуква през всяка моя пора и ме принуждава да се разлагам! Топя се като догаряща свещ!
Опитвам да се скрия в ъглите, свивам се на топка в малкото пространство и притаявам дъх! Но ето го отново! Бавно, мъчително се приближава към мен и ме обгръща, отново превръщайки минутите ми в агония!
Моя бяг продължава, от ъгъл в ъгъл, но винаги той- " Господаря" ме открива! Мрака ме намира навсякъде!
Копелето не иска да ме остави намира! Негодник! Защо така ме мрази?
Защо вечно ме покрива с мантията си и ми показва омразните сенки на миналото? За какво е този театър?
Но след още няколко часа ще стане ден! Ще бъде светло! " Господаря" ще си отиде! Но отново ще се върне следващата нощ...