автор: DANJE

Коленичила, силно сключила ръце в молитва. Сълзите са изпълнили очите ми, смирено вдигнати към иконата на Иисус. Моля се горещо, кристалните кълба се търкулват по страните ми. Моля се за душата си, защото тя умира!
Моята душа е като цвете, много красиво и уязвимо цвете! Всеки къса по едно лисче от чашката на това крехко растение и то започва да увяхва, да умира!
Външно съм си същата, чувството ми за хумор си остава неизменна част от мен, външния ми вид продължава да привлича мъжките погледи! Но отвътре... отвътре съм празна! Угасна пламъка на живота, радостта от това, че живея!
Аз съм празна обвивка, бездушно същество!
Хората ме унижаваха, те ме разкъсваха като бесни кучета. Изцеждаха всичко хубаво от мен и оставяха злобата, омразата, желанието за мъст.
Разяждаха ме отвътре, гризеха всичко, до което се докопваха!
Борих се, Бог ми е свидетел, че се борих! Сега вече не мога, вече не намирам смисъл. Най- хубавото в мен- душата- е вече убито! Хората, убили душата ми, забравиха красивото цвете! Оставиха ме да бродя по света празна, бездушна, умираща!
Хората, които ме боготворяха сега ме тъпчат, унижават.
И най- странното е, че аз искам да живея, макар да не мога да разбера защо! Мисля, разбирам и страдам! Умирам! Сама!