автор: ANG

(Началото на приказката виж Тук)


...нани-нани, мъничко детенце,
нани АНДИ, сладичко момченце,
Слънчо, затвори очи -
АНДИ праща ни лъчи!!

- ?!!

...ТРЯС-ТРЯССС - не бой се, тате, това е само флирт -ТРЯССС- на гръмотевиците, любовна игра, изпразване в огромните цъфнали липи, то си е о - ТРЯСС - плождане, тате, тррресссе се асфалта под количката, маамаууу, слаломираш, тате, сякаш дядо Господ си играе с нас на флипер или на боулинг - ТРЯС-ТРЯСС-ТРЯССС - и все локвите уцелва във фабриката за гипсово лепило - ТРЯСС - и железните парапети на Цигански мост... виж, тате, ей там онази къща, отсреща на левия бряг, там се е родила баба и мама - ТРЯССС- пей, пей тате...

... моя страна,
моя Бългаааария,
моя любов,
моя Бългаария...

... тате, видях една сутрин моя прадядо... той се събуди в половината от къщата... подгизнал... дънер бе отнесъл другата половина... един голям въртоп... като на въртяща сцена... показваше трупове... на прабаба ми и на двете му дъщери... Господ надали е бил българин... през онази 1938-ма, тате... сега се питаш, щеше ли да ме има на белия свят, ако прадядо ми не беше живнал, ако не беше си родил още една дъщеря - баба ми, а тя пък ако не беше родила майка ми ДУЧЕ... на същия този ляв бряг на Реката, тате... на който и ти се родил в Ловеч... на който също и аз - в Троян...

(Дъждът спря. Светкавиците и гръмотевиците зачестиха. АНДИ се изхлузи от количката. Затича се към средата на моста... Бързо, бързо го застигнах!)

- Само не пипай железата на моста, тате!!
- ...ами ако... ами... ще ни залее... ако е повече от два метра!!
- ... ще избягаме... ако... искаме!
- като гипсови отливки, залепени за моста?!

... не бой се, тате... и това се е случвало с нас... в други... в паралелни светове... сега няма да се случи... вдигни ме високо във въздуха, тате... нека светя... нека проблясвам като връх на копие... нека свържа Енергията на Въздуха със Земята...чуй... чуй... ослушай се... почувствай го със сърцето си, тате... времето спря... онемяха гръмотевиците и животните... вече ИДВА... наближава...

(в същия мит Господ раздра два масивни облака и изпрати огромен светлинен лъч, който като на циркова арена освети единствено мястото на действието...)

...идва, идва приливната вълна... ТРИ МЕТРА Е - ТАТЕ!!... бавно... много бавно... величествено... виж, тате...сърфират ангелчета... обяздват караконджулчетата, рояк пеперуди се задяват с върколачета, вълколачетата пощипват самодиви, подскачат речни кончета... това е ПРАЗНИК, тате... тържество за всички животинки и природни духове... Стихията на вечното движение... на Промяната... готов ли си за Новото Свято Кръщение, тате, няма да стреляме по Речния дух с ракети, тате, няма и да му се покоряваме... ще се слеем с Него... ще се слеем за някакъв миг, защото сме ЕДНО, всичко е ЕДНО, тате... частици от ВСИЧКОСТА сме... пей... празник е, тате, пей...

- ...моето АНДИ...
- АНЬИ!!
- ... моя Бългаааария...
- нанАния!!
- ...моя любов...
- моябубОф!!
- ...моето АНДИ...
- АНЬИ!!
- ... моя Бългаааария...
- нанАния!!


QQQQQооООО000ОООоооррррРРРРРррррр000qqqqqQQQQQQpppPPPPPdddddbbbbb000оооQQQQQ

(...и така до безкрайност, в спряло време...)

В някакво „после" потеглихме за Камен мост по осеян с локви асфалт. АНДИ смени текста на медитацията си:

...нани-нани, мъничко детенце,
нани АНДИ, сладичко момченце,
Слънчо, затвори очи -
АНДИ праща ни лъчи!!

...и... заспа.
Събуди се точно пред портата. Изглежда усети напрежението на Мамето в другия край на локвата. Изхлузи се от количката... и... Без колебание го последвах баш в центъра. Мамето се присъедини с щастлива усмивка.
Времето отново се изплаши от водната стихия и замръзна.

Да сте виждали по-искрящо излъчване от очи на водолеещи Водолейчета?

(...а въздухът ухаеше на оплождащи липи)