автор: magiq02

Нощта красиво,
елегантно се съблича.
А влюбен вятърът,
звездите угаси...,
за да не види утрото чаровно,
как черната си рокля ще свали...
Блести на грациозната и шия,
луната, като сребърно бижу.
Тя няма нищо да прикрие,
но утрото ще съблазни...
Нощта не бърза,
плавно се съблича...
След миг ще блесне
бялата и кожа...
и утрото на пръсти ще дотича....
Любовен миг....
За кратко ще се слеят
Ще пламне алена зора,
след нея слънцето
във колесница златна...

Да! Любовта е ...красота.