автор: nikoi

Какво, че страшно много време имам?
Нощта е пълна със слънца изгубени
и с първи крачки към недопустимото,
и с истини, във твоя поглед влюбени.
Какво, че никой няма да ме чака
след скитане при него да се върна?
Ще легна върху себе си под стряхата
на мислите за нещо първо.
Ще се събудя, още незаспивала,
прегърнала остатъци любов.
Какво,че толкоз много време имам
на тоя свят, за вечност неготов?
Какво от туй, че пее тишината
в ръцете ми, от тебе недокоснати?
Поне със време много съм богата-
засаждам смях във стъпките си боси.
Какво от туй, че никой не стои
на прага на деня, когато трябва?
Не ме боли. От нищо не боли.
Аз имам време, още неограбено...