Буреносен съм като юлско торнадо
препускам диво, сипя пепел и жупел
Размазвам бясно всичко живо по пътя си
нямам никаква жал, във сърцето ми пустош
Ще ви лазя по нервите, ще ви тровя живота
вече станах на сянка, но все още съм жив
Ще ви тъпча с копитата на моята лудост
ще ви се смея ехидно. В очите. На пук.
О, как ви мразя и ви ненавиждам
и пак ме налитате - псета, болни от бяс
Обезпаразитявах душата си толкова дълго
отново съм жив и пак съм над Вас
Наивници, блудници, двулични поети
долавям с душата си вашият фалш
Не ме порицавайте, стига съвети
дори след кръста - пак оживях
Изкорених всичките свои илюзии
турих им пепел, сложих им кръст
Вече не искам да вярвам на никого.
Махнете се. Мамка ви. Сторете ми път.