Когато си отида
най-много ще ми липсваш ти,
ръцете ти,
вкусът на твоите сълзи,
лицето ти,
грехът във твоите очи.
Аз тръгвам си,
не можеш да ме спреш.
Душата ми кърви,
опитай се да разбереш.
Отидох си,
горях,
крещях
и плаках,
лутах се
и страдах.
Сражавах се със сянката
на спомена болезнен...
Не надделях.
Връщам се
и знам, че греша,
защото виждам -
над твоята душа
власт има друга - Идеалната жена.
Не ми остава друго
освен да избледнея.
Когато отида си отново,
най-много ще ми липсваш ти...