Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 726
ХуЛитери: 5
Всичко: 731

Онлайн сега:
:: ivliter
:: LATINKA-ZLATNA
:: mamasha
:: LeoBedrosian
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРазказче
раздел: Други ...
автор: gPeBoCb4e

xyz
Мария погледна часовника си - беше почти 8. Закъсняваше, а как не искаше да тръгва. Уви , нямаше избор, затова прибра на бързо нещата си и потегли.Имаха среща в ресторант 'Албатрос'. Когато напусна града беше едва 17годишно момиче , а сега зряла жена - бизнес дама.Колко много време беше изминало, колко много се беше променила и тя - от обикновеното наивно момиче не беше останало почти нищо, освен споменът за него . Вървеше уверено, имаше осанката на каменна статуя, а от вътре всичко я изгаряще. Щеше да види него - Борислав. Опитваше се да си спомни събитията - скандал, сълзи , самолет, но всичко се губеше пред очите й, единственото, което си спомняше беше обидата, която все още се таеше там някъде дълбоко в съзнанието й - любимият мъж се беше отказал от нея.
Беше 8 без пет -десет минути, когато тя пристигна в заведението, Боби все още не се виждаше ,затова тя спокойно се настани и трескаво палеше цигара след цигара, ввъпреки че не пушеше. Съзнанието и работеше трескаво - срещата я плашеше. Макар и 10 години по - късно тя все още го обичаше
Преди 10 години тя не бе достайна за него, а той не се престаши да застане срещу родителите си , и тя си тръгна - обидена, бременна с неговото дете, но той незнаеше.
Сега тя стоеше и чудеше какво да прави-дали беше време да му признае или беше по добре да замълчи..
Съдбата по случайност я бе изпратила отново там.Стана 8, но едва в 8,10 той дойде. Не я позна, но това не му попречи да остане възхитен и омагъосан от прелестната дама.Мария ...........следва продължение


Публикувано от BlackCat на 23.07.2005 @ 00:54:30 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   gPeBoCb4e

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.04.2024 год. / 22:57:34 часа

добави твой текст

Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Разказче" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Разказче
от lusi на 23.07.2005 @ 01:14:29
(Профил | Изпрати бележка)
XYZ ? История, стигаща до самия край на историята. Виждам сълзи в твоите очи, дори сега ти обичаш Боби. Мария, имаш много хубаво име. Не се обиждай, детето не е само негово, то е и твое. Той те е напуснал, но е оставил нещо добро от себе си. Живей за това нещо. Живейте за детето ви.


Re: Разказче
от gPeBoCb4e на 23.07.2005 @ 01:21:09
(Профил | Изпрати бележка)
Ммммм, само да добавя, всички герои и случки са абсолютно измислени ...
Иначе благодаря за коментара.

]


Re: Разказче
от lusi на 23.07.2005 @ 04:26:20
(Профил | Изпрати бележка)
Радвам се за това, че споделяш нечия история!
Значи писаното се отнася за всеки, който го е преживял. Желанието ми е да се обичат, както виждам че правят, оговарят среща и идват на нея. Мисли за милия и го назовава с гальовно име. Има мирис на море, може би случката е от град Варна или Бургас?
По добре е да не давам предваеителни коментари, преди да прочета цялата история.

Или живеем в нереален, измислен свят?
Аз мисля, че живея в реален, пълен с много човешки съдби свят.

Май започвам повече да мисля отколкото да говоря, но и двете са добри! Вчера и онзи ден бях при едно семейство, при което, едно от децата им има досегашната ми опитност. То загубва своя говор, когато е било на четири годинки. Какво е станало с него, не знам и то не желае да ми каже, защото не може!
Гледам го и не мога да повярвам! Дете, станало на 15 години и останало с ум на 4 годишно.
Подобна е историята с мен! Само, че аз тогава бях 2 клас. Какво се случи с мен тогава, не искам да ви отекчавам. Но зная какво е да малтретираш малко безпомощно дете макар и интелектуално. Затова сега, когато се отварям за света, аз изглеждам като него, допускам много правописни грешки, въпреки че съм на 40.
Просто моят мозък започва да работи от там, от където е спрял, може би от втори клас.

Другия проблем в това семейство което посетих за трети път е същия, като на това момиче Мария, само че тя има друго име.
Та, тя е бременна и то в може би деветия месец, все още не съм говорил с нея. Тя се крие, сякаш е виновна затова, което чак сега е направил нейния приятел.
Защо се крие, та тя е носителка на живот!

Спирам до тук.