| xyz Мария погледна часовника си - беше почти 8. Закъсняваше, а как не искаше да тръгва. Уви , нямаше избор, затова прибра на бързо нещата си и потегли.Имаха среща в ресторант 'Албатрос'. Когато напусна града беше едва 17годишно момиче , а сега зряла жена - бизнес дама.Колко много време беше изминало, колко много се беше променила и тя - от обикновеното наивно момиче не беше останало почти нищо, освен споменът за него . Вървеше уверено, имаше осанката на каменна статуя, а от вътре всичко я изгаряще. Щеше да види него - Борислав. Опитваше се да си спомни събитията - скандал, сълзи , самолет, но всичко се губеше пред очите й, единственото, което си спомняше беше обидата, която все още се таеше там някъде дълбоко в съзнанието й - любимият мъж се беше отказал от нея.
Беше 8 без пет -десет минути, когато тя пристигна в заведението, Боби все още не се виждаше ,затова тя спокойно се настани и трескаво палеше цигара след цигара, ввъпреки че не пушеше. Съзнанието и работеше трескаво - срещата я плашеше. Макар и 10 години по - късно тя все още го обичаше
Преди 10 години тя не бе достайна за него, а той не се престаши да застане срещу родителите си , и тя си тръгна - обидена, бременна с неговото дете, но той незнаеше.
Сега тя стоеше и чудеше какво да прави-дали беше време да му признае или беше по добре да замълчи..
Съдбата по случайност я бе изпратила отново там.Стана 8, но едва в 8,10 той дойде. Не я позна, но това не му попречи да остане възхитен и омагъосан от прелестната дама.Мария ...........следва продължение
Публикувано от BlackCat на 23.07.2005 @ 00:54:30
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Разказче" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Разказче от lusi на 23.07.2005 @ 01:14:29 (Профил | Изпрати бележка) | XYZ ? История, стигаща до самия край на историята. Виждам сълзи в твоите очи, дори сега ти обичаш Боби. Мария, имаш много хубаво име. Не се обиждай, детето не е само негово, то е и твое. Той те е напуснал, но е оставил нещо добро от себе си. Живей за това нещо. Живейте за детето ви. |
Re: Разказче от gPeBoCb4e на 23.07.2005 @ 01:21:09 (Профил | Изпрати бележка) | Ммммм, само да добавя, всички герои и случки са абсолютно измислени ...
Иначе благодаря за коментара. |
]
Re: Разказче от lusi на 23.07.2005 @ 04:26:20 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се за това, че споделяш нечия история!
Значи писаното се отнася за всеки, който го е преживял. Желанието ми е да се обичат, както виждам че правят, оговарят среща и идват на нея. Мисли за милия и го назовава с гальовно име. Има мирис на море, може би случката е от град Варна или Бургас?
По добре е да не давам предваеителни коментари, преди да прочета цялата история.
Или живеем в нереален, измислен свят?
Аз мисля, че живея в реален, пълен с много човешки съдби свят.
Май започвам повече да мисля отколкото да говоря, но и двете са добри! Вчера и онзи ден бях при едно семейство, при което, едно от децата им има досегашната ми опитност. То загубва своя говор, когато е било на четири годинки. Какво е станало с него, не знам и то не желае да ми каже, защото не може!
Гледам го и не мога да повярвам! Дете, станало на 15 години и останало с ум на 4 годишно.
Подобна е историята с мен! Само, че аз тогава бях 2 клас. Какво се случи с мен тогава, не искам да ви отекчавам. Но зная какво е да малтретираш малко безпомощно дете макар и интелектуално. Затова сега, когато се отварям за света, аз изглеждам като него, допускам много правописни грешки, въпреки че съм на 40.
Просто моят мозък започва да работи от там, от където е спрял, може би от втори клас.
Другия проблем в това семейство което посетих за трети път е същия, като на това момиче Мария, само че тя има друго име.
Та, тя е бременна и то в може би деветия месец, все още не съм говорил с нея. Тя се крие, сякаш е виновна затова, което чак сега е направил нейния приятел.
Защо се крие, та тя е носителка на живот!
Спирам до тук. |
| |