автор: margi

Такъв ден просто няма. Все едно озонова дупка е дръпнала кислорода, жега , прах, потящ се народ, блъсканица, коли по тротоара, до тротоара, над тротоара, клаксони.Един дрипав
старец е седнал на ъгъла, прескачат го, псуват го, а той някаква торба извадил и си седи. С балтон облечен, никого не гледа, сякаш не е от този свят.Минавам бавно покрай него, да не го настъпя и спирам като вцепенена.Само аз ли чувам това?Не, не е истина! А чувам съвсем ясно "Души за скрап събирааааам" Поглеждам към торбата и хоп, две-три вътре, след секунда хоп още няколко.А хората отминават безлично, сами си говорят с празни погледи, хич не забелязват,че без души са останали....
Вглеждам се в стареца, прилича ми на някой, май съм го виждала и друг път, само че къде ли?Чакай да помисля, ами да, сетих се ....