автор: PLACEBO

Ето още един откъс от романа, който в момента съчинявам


С Ангел се запознахме по странен начин.
Ръкувахме се, погледнахме се в очите, и знаехме, че се обичаме. Че дълго време сме се търсили. Аз се изчервих, стана ми горещо. Той се изпоти, започна да се суети. Избягвахме да се гледаме, а ни искаше да се вплетем един в друг, да станем едно цяло. Изплаших се от това усещане - не ми се беше случвало друг път в живота. Може би е по-правилно да кажа - в този живот.
В стаята бяхме няколко човека, всички, по един или друг начин, търсещи духовността.
.................................................................
Буквално една седмица преди тази среща, аз вече осъзнах истински факта, че съм контактьорка. Помогна ми Параскева - жена на около 50 години. Тя усещаше енергията ми, освен това аз се заключвах пред нея и тя не можеше да проникне в мен чрез усета си. А аз бях отишла при нея да потърся нетрадиционна помощ за все по-объркващия ми се живот.
Споделих за онези, чуждите мисли, които ми се натрапват в главата.
Тя се въодушеви. Започнахме нещо като игра на въпроси и отговори.
Тя задаваше въпросите, а аз трябваше да отговарям светкавично.
Поисках от домакина (мой много истински приятел - специалист по сайонджи масаж) листа и нещо за писане. Бях забелязала, че когато въртя едни спирали - галактики, ставам много проникновена.
Параскева започна с въпросите си. Каза ми да не се стряскам от нищо, да давам смело отговорите.
- Вие друг разум ли сте?
- Мир вам!
Тя се изчерви и ръцете й започнаха да треперят. - Но това си е контакт, мила моя! - ми каза развълнувано.
- Откъде идете?
- От Алмадеус.
- Къде е това?
- Не много далече, на 300 светлинни години по вашите разбирания.
- Колко същества сте?
- 4.
- С каква мисия сте тук?
- Трябва да повдигнем енергийното поле на Земята и да й помогнем да се спаси.
- Как се размножавате?
- Безполово, чрез делене.
- Как изглеждате?
- Не можете да ни възприемате. Можем да приемаме всякакви форми. Ако приемем, вашата, човешката, ще бъдем високи около 2,60 м. С голи глави.
- Какъв е вашият произход?
- Плеядите, с вас сме далечни родственици.
Този отговор направо срина емоционално Параскева.
- Да, далечни. Важното е, че сме родственици.
- Имаме кармична мисия спрямо вас, земляните. И ще ви помогнем.
- Ще дадете ли парола на Е.? (Е. съм аз.)
- Да, даже сега, в момента ще го направим.
Аз бях като хипнотизирана, чувах самата себе си какво говоря, но не си спомнях всичко. Въртях спиралите - равномерни, еднакви, и ръката ми като че ли се движеше от невидима сила.
- Сега ще ти дадат парола. Най-вероятно - телепатично. Съсредоточи се, момиче!
Момичето бях аз - така си се и чувствах, нищо, че бях 4-5 години по-млада от Параскева.
Изведнъж почувствах ужасно напрежение на мястото на Третото око - по средата на челото си. Имах чувството, че някой ми изтръгва мозъка.
Появи ми се една дума в мислите - натрапчиво някой ми я повтаряше. Беше красива дума. И беше свързана с мен самата. Интересно... Беше свързана и с майка ми, и баба ми. Тази дума покойната ми майка ми я беше казвала често. Боже! Неверотно! Майка ми беше мъртва вече почти 18 години!
След като ми се наби достатъчно силно тази дума в съзнанието, се появи още една такава дума - и тя започна да се повтаря и да ми чука в челото. Това малко ме смути - едната и другата дума нямаха нищо общо помежду си - освен това, че бяха красиви. Че бяха силни думи. Бяха истински думи, човешки думи, думи, изпълнени със смисъл.
Запомних добре и двете думи. Погледнах въпросително събеседничката си.
- Не ми казвай нищо! - почти извика тя. - Това ти е паролата за връзка с Тях!
- Но те ми казаха две думи!
- Очаквах го - първата е паролата, която ти ще казваш, а втората е паролата, която те ще ти казват.
Господи! Ама и те ли ще ми казват парола, се учудих аз на глас.
- Да. Сега съм спокойна за тебе. Мисля, и ги усещам, че са добронамерени същества. Освен това ти си спокойна при контакта, и придоби много положително излъчване. Това е добре. - Параскева говореше бързо и много развълнувано. - Казаха ти и тяхна парола, за да не допускаш други в съзнанието си.
- Не разбирам, как така да не допускам други в съзнанието си?
- Ами така - има и същества, които ще открият по вибрациите ти, че си със отворено съзнание и подсъзнание. И може да залоупотребят с това. Да ти досаждат, да те разболеят, да те карат да правиш глупости и необмислени постъпки.
- Е - как така някой ще ме накара насила да правя нещо? - ядосах се аз.
- Ами, ти какво мислиш, мила - че лудите от психиатрията са луди ли? Те са точно това - хора с отворено съзнание и подсъзнание, които не са знаели какво става с тях и не са могли да се предпазят от нашествието в мозъците си.
Толкова невероятно ми се струваше всичко, главата започна да ме боли неистово, а там, Третото ми око - като че ли беше приютило всичките ми органи и най-вече - бързо пулсиращото ми сърце, което като че ли се канеше да изхвръкне през челото ми.
Бях изписала всички листа, а ръката ми искаше да върти галактиките. Не можех да я контролирам.
...............................................................
Параскева веднага ме похвали пред всички, че имам способности и че контактът ми е много силен.
Грях ми на душата, но нещо леко ме отблъскваше в тази жена. Не можех да схвана какво е. Но си казах на себе си, че ще бъда предпазлива с нея.
- Ще можем ли тогава да се възползваме от Вашите способности? - ме попита Ангел. Погледна ме за части от секундата в очите. Неговите бяха сини, дълбоко сини, изворни очи. Хипнотизираха ме. Караха ме да се чувствам необикновено спокойна. Необикновено блажена. Невероятно направо!
- О, Параскева ме хвали без да има защо. Аз съвсем отскоро имам някакви по-специални усещания - малко се притесних аз - абе, какво ще правя с тези хора - отде да знам дали ще се получи контакт и дали ще им позная, и въобще...
- Тя има страхотно силен контакт! - точно обратното на моите мисли изтърси на всеслушание тя.
Почувствах се неловко. Като в небрано лозе. Допреди една седмица бях нормална, сега дали не полудявах?
To be continued soon