Обърнах се. Зад мен -
врата към минал свят.
Почувствах как горя
в замръзнал вече ад.
Прекрачих смело прага,
изтръпнала се спрях,
във центъра на нищото
отново теб видях.
Без дъх и без посока
сред плътен мрак вървях
по пътя на порока
в един потънал свят.
И срещнах се със себе си,
каквато бях преди -
без вяра, без надежда,
без чувства, без мечти.
Във замъка на злото
заключил бе ме ти.
Умираха безсмислени
безцветните ми дни.
Побягнах пак назад,
далеч от моя ад,
залоствайки вратата
към този мъртъв свят.