автор: miglena

Ела с мен тази нощ в Горандия! Там
разтопени водни лилии сънливо се стичат
по горчивия шоколадов хребет на шията
сухосламена е дрезгавината в гърлото и
се разпалва до цигаренолют дим в гърдите
парещи таралежчета пълзят под кожата, а
змийка от навървени въглени ги преследва
гарвани изкълваха разпуканите зърна свян
светлиците се гмурнаха в очите на сърните и
в пещерен мрак прилепи плетат от крилата си
нотите за симфония на непромълвените слова
совата - диригент от хралупата вече наднича
но камбанките на слънчевия часовник взеха,
че пристанаха на чуждозвезден циферблат и
в Горандия ще има утро чак след два-три века
та е време да те галя с пера от жълто канарче
докато сърцето ти запулсира в канарени трели
да ме люлееш в слонскиогромна прегръдка
докато видя розови слончета да пърхат наоколо
да се любим с ягуарски лапи, впити в гърлото
на безвремието, стенещо за още бездиханност и
докато облизваш меда ми с мечешка лакомийка,
човчиците на страстта по папагалски да искат
още и още и още и ... смехът на влюбена фея
да ти е плаща на Голия цар на Горандия