Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 3
Всичко: 444

Онлайн сега:
:: lirik1
:: mariq-desislava
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаАз
раздел: Поезия
автор: Janie

На себе си...

Деня ме затваря в тъмнина...
Безкрайно дълга сълза...
Необозримо далечна зора...
Безпомощно тиха душа...
Наранена и самотна...
Като птица със отрязани криле!

Бяла и никога невинна...
Кротка и никога добра...
Грешница от отчаяни желания...
Недокосната и нежна душа...
Като прозрачна сянка!

Непростимо далечна...
Вещица в кладата на душата ми...
Ненужна и безидейна...
Като юлски сняг!

Замръзнала в тишина...
Недокосната и не приласкана...
Като януарска роза!

Винаги съществуващо...
Аз!


Публикувано от BlackCat на 17.07.2005 @ 22:14:15 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Janie

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 18:59:33 часа

добави твой текст
"Аз" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Аз
от lusi на 20.07.2005 @ 08:50:25
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти Janie, за дискусията която имахме тази нощ по въпроса за Аз!
Тази сутрин си отговорих на въпроса. Когато давам съвети за нещо, трябва да се съобразя на кого го давам! Забравих че ти си жена а жените и мъжете са различни по външен вид и по начина си на мислене. Ако накоя жена мисли по мачина по който желаех да ви заблудя тази нощ, може да се включи в дискусията! По това, което ви споделих за мъжете за погледа и лошите мисли, да знаете че е вярно. Търсете погледа на мъжа с които разговаряте!


Re: Аз
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 21.07.2005 @ 01:59:19
(Профил | Изпрати бележка)
За последния съвет ще ти благодаря най-искрено!

]


Re: Аз
от lusi на 20.07.2005 @ 04:57:45
(Профил | Изпрати бележка)
Ако правя анализ и обичам себе си, тогава не мога да обичам другия и другите! Не мога да ги гледам спокойно и любящо в очите! Изпитал съм го и всяка секунда го изпитвам. Ако гледам себелюбиво на себе си, аз гледам да открадна от другите това, което те желаят да ми дадат, свързано с порочно мислене и допускане на такива действия. Да се вгледаш в другия, това означава да видиш неговите потребности и неговите желания, като се стремиш да ги одоволетвориш. Всеки на днешния ден има нужда! Нека да се огледаме около нас! Някой рови в боклука? В нас има толкова храна която ние изхвърляме, защо не я споделим?


Re: Аз
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 20.07.2005 @ 05:11:15
(Профил | Изпрати бележка)
Ах, Люси... Съгласна съм с почти всичко което казваш, почти. Голямата разлика е в моето обеждение, че с достатъчно разум всеки един от нас е способен да се обича без да е себелюбив. От моя гледна точка можем да дадем пълноценна любов и внимание на хората около нас само ако се познаваме и обичаме. Отричането на себе си не значи повече внимание за хората окло нас!!! В крайна сметка всеки един от нас е личност и има своите особености. Мисля, че само една истинска личност може да даде на друга такава пълноценно общуване. От друга старана да обичаш, цениш и опознаеш себе си не значи да си влюбен в себе си. Аз се обичам, ценя и познавам до толкова до колкото човешката ми натура ми позволява, но няма да намериш по-голям критик на мен от самата мене, и мисля успявам да дам всичко което мога на хората около мен и да им се отддам напълно. Но от друга страна това ме е предпазило от много болка и от всички онези хора, които не търсят общуване а да те ограбят (духовно и емоционално) (reality check: има такива хора)

]


Re: Аз
от lusi на 20.07.2005 @ 02:23:42
(Профил | Изпрати бележка)
Аз знам че има! По добре е другите да ни оценят и обичат отколкото това да правим ние на себе си!


Re: Аз
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 20.07.2005 @ 04:01:24
(Профил | Изпрати бележка)
Не казвам че не е важно другите да ни оценяват и обичат. Напротив! Опитвам се да кажа, че е равносилно важно да се опознаем, оценим и обикнем себе си. Мисля, че познанието за себе си и сравнително реалната оценка на себе си е част от най-великото познание. И, въпреки моя(малко позавяхващ) оптимизъм, и неизменната ми вяра в доброто у всеки човек, shit happens(както е казал поета) и когато това се случи най-добрата застраховка за съхранение е познанието за себе си и цененето, и обичането на собственото Аз (като разбира се се опитваме да стоим настрана от нарцисизма и гледаме на себе си с разумно количество критика)

]


Re: Аз
от lusi на 20.07.2005 @ 01:40:50
(Профил | Изпрати бележка)
Ако желаем, този, с когото ще се срещнем да ни обърне внимание, какво правим ние?
Бъркаме в чантичката, изваждаме огледалото и започваме да се оглеждаме. В това няма нищо лошо, даже е насърчително да го правим!
Та, определили сме си среща, в точно определено време и чакаме този, който не сме виждали до сега да дойде и да ни се открие.
Чудно нещо е това интернет, прави хиляди запознанства!
Та, връщаме се отново на срещата!
Определили сме си знак:
Една усмихната жена, махаща с ръка или един усмихнат мъж, правейки същото.
Настъпва точно определеното време и ние започваме да се оглеждаме в огледалото.
Ле лее!
С кого ще се запознава този мъж, не е ли сбъркал?
Какви са тези бръчки по моето лице?
Тихо, само да не ги види.
Та, докато се оглеждаме в себе си и нашето лице е намръщено, незабелязваме как времето за нашата среща отдавна е минало!
Какво става?
Защо не идва?
Ле лее..!
Как можах да се запозная с такъв несериозен мъж?
И за какво ми е този интернет, какви запознанства прави само!
Е, ще трябва да си тръгвам, добре, че поне си сресах косата и имаше време да си намажа с крем лицето.
Нищо, прощавам му, ще си намеря някой друг и аз съм човек и заслужавам нещо по-добро!
Пак започвам да търся и търся запознанства, като не забелязвам че живота лети, лети…!

Ехо, събуди се!
Усмихни се!
Захвърли огледалото и помахай с ръка!
Може и да ти се усмихне късмета!


Re: Аз
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 20.07.2005 @ 01:46:12
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно и много вярно. Но докато махаш с ръка не забравяй от време на време да се погледнеш ако не в огледалото то поне в някоя ветрина, която подминаваш махайки, защото ако ти не се познаваш и не се обичаш никой друг няма.

]


Re: Аз
от lusi на 19.07.2005 @ 05:59:54
(Профил | Изпрати бележка)
Виж доброто в другите! Тогава пак ще си бъдеш ти, но съвсем по-друга! Същото пожелавам и на всички, които не се чувстват добре на тъмнина!


Re: Аз
от Janie (t_n_janie@yahoo.com) на 19.07.2005 @ 15:45:38
(Профил | Изпрати бележка)
По някога страха от тъмното и тъгата нямат нищо общо с добрината на хората около теб, а с това как виждаш себе си и колко добрина намираш в себе си за самия себе си. Егоистично, но факт. Много често това колко те обича някой е по-маловажно от това колко ти обичаш себе си.

]