От кога, от кога
чакам те на гарата
да дойдеш с късен нощен влак!
Прегръдка гореща
държа във ръката,
целувката нежна
на устните чака!
Вятърът духа
в косите ми черни,
блестят просълзени
очите ми за теб!
Скърбя за теб,
тъжа за теб,
търся те със поглед,
но те няма тук на гарата.
Нашите срещи
спомени нежни
думите ти топли
отекват във мен!
Последният влак
насам приближава,
но вятърът шепне
в ухото ми тихо
че там теб те няма
и няма да дойдеш.
Слънцето залязва,
а с него надеждата,
а кротко звездите
ме докосват сега.
Красотата ме напуска,
побеляват косите,
тихо помътняват
вече очите.
Но аз ще те чакам
на гарата пуста,
а сърцето ми изстивайки
за теб ще скърби
З А В И Н А Г И !