автор: aftor

Пиано бар.
Среднощна среща.
Отпивам джаза на нощта.
Очите ти в зелено светят -
опасно мами този булевард.
По него ще поема.
После.
Сега ръката ти ми стига.
В тъмното те галя с поглед
и от тебе,
и от тебе се опивам...
А джазът нежно-нежно свири...
Пианото разплаква звездопадно
и кубчетата лед стопява
в напитките
и в тръпнещото "заедно".
Обичаме ли се?
Не питай, не, не питай,
безвъпросно са красиви чувствата,
защото тази нощ ми стига,
защото джазът е изкуство.
Пиано бар.
Любовен джаз,
Единствено и само ние...
Скрити.
Другото е...
Другото е прозата на утрото.