автор: SilverTear

Помня тъжния ти поглед,
помня безмълвните ти слова,
помня пътя,по който пое,
помня разкаяното ти лице.
Виждам тъжната ти душа,
виждам и разбити сърца...
невидими сълзи капят от твоите очи,
болка в сърцето ти лежи,
а с усмивка се опитваш да я скриеш ти.
Отново се прибираш уморен
от живота,а може би от мен,
не разбираш мотивите на моята душа,
не виждаш ли,че отдавна сняг е завалял?
Стена от лед издигна между нас,
ти скри слънцето с ръка-
твоята и нейната в една.
Как очакваш слънцето да разтопи
всички тези ледове,
как очакваш да ти прости
едно разбито сърце...!?