автор: aureliano

преклон пред Маркез

Забеляза го още първия път, когато се появи. Винаги сядаше в най- тъмния ъгъл, пушеше някак си припряно, сякаш се опияняваше от насладата да съзерцава формите, които дима, носещ гърча на бронхите му, приемаше и в без това задимената атмосфера. Направи й впечатление, че бе избрал мястото, така, че да я да вижда винаги, където и да се намираше тя и следеше отражението й в огледалото, с любопитството на дете, непознаващо магията на отразените образи. Полудя от раздразнение, когато си помисли, че я гледа, само и само тя да забележи, че я гледа.
Простотата на замисъла му я хвърли в съмнение, че просто си въобразява, че и той е един от всички, онези отчаяни от привидната лекота на битието, впоследствие осъзнали неговата непоносимост и комплицирана природа, онези, които й лъхаха на прегорели фасове от евтини цигари, фалшиви ласкателства и ферментирала бира, чийто потни пръсти и лепкави мисли я разголваха, предизвиквайки спазми на отвращение в стомаха й. Опита се да си наложи да не среща погледа му, но така и не успя да избегне тази среща, когато, крадешком, изгаряна от неприсъщо й любопитство към други мъже, се обръщаше през рамо и потръпваше под непоколебимата неизменност на вторачения му в нея поглед.
Когато за пръв я заговори бе потресена от мекотата на гласа му, несъвместима с външния му вид, а гледката на халката върху десния му безименен пръст я опари с лавата на ревността, с непоносимостта на мисълта, че има друга, която изтръпва под дулото на зениците му. Влудена от безсмислието на дните, в които не го виждаше, пое всички работни смени, с едничката цел да го вижда постоянно и премаляше от изтома от изкълчените срички на чуждия му за този град говор. Въпросите, които й задаваше запълваха кухотата на живота й, а нейните отговори изместваха образа на онзи- другия, с който делеше леглото си, но не и поривите си, и чийто пръсти чоплеха душата й без капчица нежност от години. Изгуби съня си за дни наред, като очите му не и даваха мира нито нощем, озъбени с вълча усмивка, нито денем, когато, изпод вежди, целуваше ръката й, преди да я поздрави. Престана да различава отделните цикли на денонощието, просто всичко се сля в едно безкрайно томене по мига, в който пръстите й ще проскърцат по чистата кожа на раменете му.
В първите мигове на отдаването си бе по- плаха от лястовица, попаднала в открито небе на двойка кръжащи ястреби, но колебанията й бяха натрошени като глинени съдове, блъснати в рифовете на екстаза от пенливата вълна на нежността му, която я запокити отвъд скалата за поносимост на наслада. Тежестта на тялото му отгоре й я смазваше и тя, прехапала побелелите си устни, цамбуркаше из блатото на нечовешки усещания, а миглите й пукаха под жарта на огнения му дъх, докато веждите й димяха от парата на изригващите капчици пот, оросили челото й.
Вървейки към в къщи усети странни потръпвания под брадичката и бодежи в левия синус, а по- късно, когато се разхлипа неудържимо под бремето на стореното, разбра, че рони сълзи, които валят като бисери и оставят странна следа, подобна на диря от охлюв, за да може да се върне пак при него и скрежета на зъбите му, когато вкопчил пръсти в нейните, се прелива изцяло в зажаднялото й тяло.
Плака 3 месеца 9 дни и 14 часа, през които не мигна дори и за миг. Заприлича на сянка, оживяла сякаш от картина на Еронимус Бош и престана да говори, защото се стряскаше от звуците на собствения си глас. През стаята й минаха светила на офталмологията и професори по ендокринология, но никой от тях не можа да обясни естеството на феноменалната продуктивност на очните й каналчета, която даде материал на хиляди дисертации, реферати и научни публикации.Дърветата около къщата й залиняха и престанаха да дават плодове, защото тя изсмукваше всяка молекула влага и я трансформираше в солена течност, изгаряща бузите, разяждаща мазилката на стените на съседите и караща мравките и плъховете да се спасяват в паническо бягство, галопиращи на някъде, без да знаят накъде, непоколебими да се спасят от разяждащата съставка на сълзите й, събрали в себе си болката и жлъчта на поколения непоносими терзания. Наложи се близките й да се обличат в непромокаеми костюми, за да влязат при нея, решили да навестят странната й самота и да се уверят, че все още е сред живите, макар и не съвсем сходна с това, което бе, преди се превърне в обитател на стая, повече приличаща на аквариум, отколкото на място, населявано от простосмъртни, където косите на посетителите заприличваха на обезумели октоподи, а мислите им се щураха, като подивели тюлени, преследвани из плитчините на изстрадалия й облик от косатката на несъкрушимата й скръб.
Съвзе се също така бързо, както и пропадна в бездната на влажна непросветност от мъгляви ридания и непонятни хлипания, съпроводени от обилна хрема и тремор на крайниците. Причината бе новината, донесена от състрадателна братовчедка, попарена от киселината на несподелените копнежи, която й разказа, дишайки на пресекулки, как някакъв мъж, с очи, побрали цялата страст на вселената и отхвърлящи забравата, питал за нея из целия град и разлепял името й по прашните калдаръми на извънградските квартали.
Изплувайки от стаята си, изляла горчилката, запушил порите й, затръшна вратата към старите спомени и непотребни мисли, внезапно осъзнала, че най- страшната изневяра е изневярата към самата нея и робуването на чужди мисли и норми, натрапени от непознали страстта нещастници, а актовете на чисто възприятие на себе си и другия са съвършенното постижение на себепознанието. Изтри на лека ръка покрусата си и погнусата от сивите сенки на катадневната скука, облече най- семплата си рокля, облече мислите си за него в думи и ги преведе на езика на птиците, за да узнае той, че тя, следвайки охлювената диря на сълзите си, крачи уверено към него, а по пътя й, срещналите я мъже припадат от мъка, непознали щастието да се любят с жена, която обичат, а котките, като ухапани от бесен прилеп, се изкатерват на най-високите дървета и виейки издъхват, изпепелени от слънцето, от непознат копнеж да бъдат верни на един й същ, че тя идва, че тя върви непоколебимо, отхвърлила всичко, към него и пръстите му.
Че тя върви към себе си.