автор: pale4ka

-диво

Разсипваха въздишки по пода,
а таванът отразяваше телата им.
Стените изскърцаха,
дрезгави от премълчаното,
и разшириха вселената.

    - Тихо, малката,
    капят надежди върху камъка вляво...
    Повярваш ли, ще се пръсне...
    - Кажи ми топли...
    - Тихо...

Разсипваха,
                     отразяваха,
                                          дрезгаво...

На разсъмване е валяло.
Не помня...