автор: BlackCat

Снежно утро ме срещна.
Аз с протегнати длани
снегопада завихрен разпръсквам.
Планината отсреща -
зад мъглите прибрана.
А пък зима в лицето ми блъска.
Беше ясно - ще дойде.
Беше даже логично -
тъй менят се сезони безкрайно.
Аз запълвам пробойни
(нещо тъй непривично)
в душата си с мъничка тайна.
Ето, имам си тайна
в различната зима.
Нека падат снежинки отгоре.
С тях съм жива. Незнайно
как студът прероди ме
и ми даде стремеж да се боря.
Може би като птиче
и аз на балкона
търся свойта трошица надежда?...
По-добре да не питам.
Щом създадох заслона,
там ще имам какво да подреждам.
С длани пак ще улавям
тази приказна зима,
чрез която отново живея.
Щом снежинките стапям,
топлина още имам.
Ако искаш... вземи си от нея.

8.12.2002 г.