Докато татко
ми събираше разпиления живот
и го подреждаше в кутийки, в пликове и в папки,
аз тръгнах да живея някъде нататък -
където няма пликове
и папки,
и кутийки...
Където
(странно!)
няма даже влакове
и пътят е един -
един е пътят
до гората,
до реката,
до стъпките на най-смелата сърна
и на два диви заека.
Отидох да живея в планината.
Най-далечната и най-желаната.
Нататък-планината.
Разбрах как си ме подреждал, татко!
Няма нужда да се пътува дълго.
Трябвал ми е път първи от кутийка номер две,
сърната от плик трети и гората от втората папка.
Идвам да си взема подредения живот
от неподреденото домашно мазе.
доколкото го знам, ще се пилее пак
из планината -
най-близката и най-желаната.