автор: mushmorok

Къде се скри свежестта на утрото безсънно?
Кога започна мъглата бавно да се сгъстява?
И страхът от всичко, що е неизвестно,
живеца вечен сякаш на разстрел поставя.

Безкрайно е тук мъртвешкото мълчание,
убива без пощада непокорната душа,
тя се мъчи, това е без съмнение
и не пожелава никой да й подаде ръка.

Какво е нужно мир да се простира,
може би - тотално разрушение,
и как да се постъпи, ако в ума не се побира
мисъл за съмнение, мисъл за мъчение?