На моя съпруг
Започнахме безкрайно предпазливи...
Ти беше сигурен,
Че мен си търсил винаги.
Аз съвсем недоверчиво,
Отказвах да се влюбя.
Ти искаше да разрушиш стените,
Които пазеха сърцето ми,
Но май с всяка моя изчезваше една от твоите.
Аз се опитвах да повярвам,
Че теб съм търсила през дните си...
И някак си, без да усетим,
В сремежа си да се предпазваме,
Ти се преплете в мен, а аз в тебе.
И както бяхме тъй, безкрайно предпазливи
Се оказахме безпомощни и нараними....
Ще се науча ли сърцето ти да пазя?
Ще спреш ли да забиваш удари в моето?
Ще спрем ли някога да се убиваме
Съзнатело или напълно несъзнатело?
Не знам и мисля, ти не знаеш също.
Но знам, че докато и двамата
Успяваме да си прощаваме най-искрено,
Ще можеш винаги да ме наричаш твоя
И винаги ще мога мой да те наричам!!!