автор: lusi

Историята, на една жена,
случила и се отдавна,
какво ли, е видяла тя,
в точката, от нас отправна!?

Когато бях млада, отидохме в един град, при една ясновидка. С мен, бяха и двама млади, които се интересуваха, дали ще имат те деца. Градът, бе за нас непознат и ние питахме, къде живее някой, който може, да ни види бъдещето?
Хората бяха мили с нас, едни, казваха че такива жени няма, други, че са две и живеят в края на града.
Стигнахме края на града и влязохме в една неизмазана, без прозорци къща на два етажа. Домакинята изглеждаше добре и ни каза да влезем в стаята. Аз останах пред вратата, седях и чаках да видя какъв ли ще е резултатът, но понеже се забавиха реших и аз да вляза.
Ясновидката започна и на мен да хвърля картите и пак и пак ги хвърляше. Накрая стана и каза: На теб не мога да гледам, картите се разбягват. Господ е с теб!
И така, ние си тръгнахме и по пътя си говорим за това, какво им е казала на младите, ще имат ли деца?
Те започнаха да споделят, как е станало всичко:
Че гледачката е искала всичките пари и обеците на младото момиче.
Младото момче се застъпило за това, което притежава неговата любима и казало:
Ето, вземи моят часовник!
Ясновидката се съгласила и на това, но споделила, че сега не може да им каже резултатът и че пак, ще трябва да дойдат, да донесат още седемдесет лева и че трябвало да вземат вода от измиване на нозете на момичето, една част от водата трябвало да пият двамата, а другата да донесат заедно с парите.
Стой казвам им аз:
Спирай колата и тръгвай към районното.
Там, ни посрещна един милиционер и ни каза, че знае за делото на тази жена. Той ни сподели, че гледачките са две и не знае при коя сме били!
Ще трябва да отидем заедно и да я хванем на място,казал той! Затова, ще отидете напред и ще кажете, че сте намерили парите и желаете да разберете резултата, а пък аз, ще дойда по късно.
Така и направихме, отидохме и започнахме да я викаме по име, защото милиционерът ни го беше казал.
Жената излезе и се зарадва твърде много.
Когато стана дума за пари, от дупките на сградата веднага се показаха много деца с бръснати глави и ние много се уплашихме.
През това време, дойде милиционерът преоблечен така, че тя да не го познае. Той, се представи че е много закъсал и че е изгубил много пари и ако може да му дадем ред, за да види къде са парите, защото много му трябват.
Добре, казахме ние, даваме ти ред.
Тогава гледачката каза:
А .а.а, аз сега вече не гледам.
Тогава, милиционерът се разкри, каза и името и заповяда да ни върне часовника и парите.
Тогава войникът, който беше сложил часовника на ръката си, слезе бързо и веднага ни го подаде.
След като си тръгнахме, милиционерът сподели, че не сме попаднали на тази гледачка, на която трябва и че тя живее в съседната къща.
Ще отидем и там, решихме ние.
За това, човек да има деца, какво ли няма да направи! Децата са дар, който, много от нас оценяме, само тогава, когато не можем да го имаме.
Отидохме в съседната къща и какво да видя:
От вътре излезе един черен и много грозен мъж!
Той, ни посрещна много гостоприемно, нагости ни и каза че неговата любима е много изморена и че в момента спи.
Нищо, казваме си ние, ще я изчакаме. През това време си мисля:
Каква ли, ще е тази ясновидка, че да се омъжи за толкова грозен мъж?
Докато си мислих това, на вратата се появи едно много красиво, русо момиче (познавам едно такова) и аз останах онемяла!
Тогава тя, застана пред нас и рече:
Момко, ти, си много виновен, защото в младостта си, ти се подигра с едно момиче и затова Господ, не ви дава, деца!
Какво, трябва да ти платим, за това, че ни каза миналото, попитахме ние?
Нищо не струва, аз не работя за пари, каза жената!
Но, отидете в църквата в Слатина и там, падни на колене и търси прошка от Твоя Творец!
На сбогуване, оставихме на масата десет лева.
От тогава, се изминаха много години. Не знам, какво стана с тези младежи, но доколкото знам, сега той си има дете!

От този, който я е чул!
Историята е истинска. Не знам, доколко съм могъл, правилно да я разкажа. От нея, можем, да си извадим много поуки. Това, направих и аз. Желанието ми и вие да направите това!