автор: MALVINA

Стъпваше леко,там някъде между дърветата под моята прозорец...

Чувствах го.
Усещах мириса ти.
Всичките ми сетива казваха, че това си ти.
Реших да погледна.
Беше ме страх.
...От това, което очите ми щяха да зърнат.
Само три секунди бяха нужни на душата ми да заповяда на разума : " Глупачка, защо си още тук зад това проклето стъкло? Излез и го виж! Той крачи там...под прозореца ти от пет години! Не се ли умори да се криеш в собствения си чуплив свят! "
...Стоях, като онемяла, а очите ми отдавна бродеха там някъде между дърветата под моята прозорец...
Искаше ми се да съм сляпа по рождение, защото знаех,че само след още три секунди очите ми нямаше да виждат, както никога преди.
Престраших се.
Допрях длани до перваза...
...И отворих проклетия прозорец.
Дори дърветата спряха да шумят и всичко замря.
Чуваха се само стъпките.
Неговите.
Сигурна бях, че е той.
Изведнъж целия ми страх се изпари някъде там, в есенния въздух.
Затичах се боса и гола...странно,чак сега обърнах внимание на това.
Под нозете ми бучеха.
До сълзи.
Бързах.
Тичах след шума от стъпките.
Сигурна бях че е той.
Туп..туп..туп
Догонвах ги.
Стигах го.
Мой е.
Туп...туп..туп
Още следвам стъпките му.
Има преднина.
Направи първата крачка преди цели пет години.
Незнам дали някога изобщо ще успея да го стигна.
Но съм сигурна, че това е Той.