автор: Ray

Та, казвам ти, че просто те обичам.
И босоноги са ми чувствата и всуе
те искам целия. А си статичен.
Парализиран от инерция и грубост,
да търсиш в обстоятелства причината.
Да се бичуваш в стихове, че си различен.
Недей да искаш да ме видиш
от маските ти иронично отвратена.
Тогава няма да съм същата.
Ще бъда много, много уморена.
И хляба, който си пожънал,
със вкус горчив ще отбележи устните.
Единствено, ще пазя да не ослепеят,
очите, взрели се във утрото.
От блясъка в безмълвното ти «сбогом».
От болката в студеното отдръпване.
В разлистваните мои спомени
несъразмерно все ще постърчаваш.
Макар привидно недолюбена,
смутената любов на теб кръщавам.