автор: veronique

Казват,
Господ прибира при себе си
Първо
По-праведните,
По-добрите,
А оставя грешниците
Да отъпкват тези нивя,
И да поят земята,
Изсъхнала от жегите,
Със потта си,
Безвкусно посолена,
Малко по-дълго.
Така,

Казват,
Им дава шанс да се покаят,
Преди края

Казват
Още,
Че докато дишаш,
Идва момент,
В който да платиш
За раните, които си причинил
За сълзите, които си накарал
Някой
Да изплаче,
За премълчаните ти истини
Или за скалъпените ти лъжи.
Докато дишаш... .

А после,
Казват,
Че ада бил,
Както е и на Земята,
Но като плащаш,
То,
Там,
е със лихвите.