автор: Mojsei

Бездомните очи са по-различни,
че всичко те през болка виждат
и, станали веднъж трагични,
престават даже да завиждат.
Те носят някакава отвъдна святост,
показваща, че времето обърква свойта крачка
и, с примирението, постигнали жестока слятост,
съществуването им прераства в закачка.
В тез очи отсъстват хоризонти,
но тук цъфтят безумните надежди
и раждат се такива вагабонти,
че другите присвиват бързо вежди.
Сред тях се срещат хора дръзки,
разнасящи заплаха в обществото,
защото те самите са без връзки,
показвайки на общността какво е естеството.