автор: Mojsei

А вечерите тук са овехтели,
защото ни разтварят скверни двери,
повеждащи ни през мечтите бели,
но стигаме единствено до изневери.
Ушите ни, заглъхнали от обещания,
пируват в сгъствяваща се тишина,
а сърцата, къпещи се в страдания,
не се надяват повече на добрина…
В такива повторения от моменти,
споделяме какво душите тачат
и правим си взаимни комплименти,
та мъката си някак да изплачат.
И пак, в очакване на нови жетви,
готови сме да тръгнем след химери
и даваме слова, но вече и пари за клетви,
които са нетрайните ни вери.
Но пак откриваме злощастните капани,
защото няма го приятелското рамо
и тръгваме от сборището, неразбрани,
останали с горчилка в устата само.
-Така се стига до онази мяра,
която носи дъх на самоизневяра.