Всеки ден
имах какво да ти кажа.
Разказвах ти мислено
всеки свой стих.
Оставях усмихнати,
цветни следи по паважа.
Целувах тревата
и топъл дъжд пих.
Измислях си приказки
и им вярвах.
Играех си ролята
като героиня във филм.
Знаех, че ще боли
и че лесно ще се опаря.
Че без моите думи
и двамата ще мълчим.
Не, не страдам.
Не бях много влюбена.
Нарисувах си слънце
като малко дете.
И по детски
в душата си се изгубих.
Сега няма кой
да ме намери и прочете.