С наивната си лятна добрина,
в размърдване на пластове - всемирно,
постигнахме гробовна, селска тишина,
защото можем да стоиме мирно
в господстващото слабоумие,
използващо успешно страх
в пътеката, венчана с бездумие,
засипвана от него с прах
и само някой заплануван трясък
напомня за души прокиснали,
които го приемат за проблясък
и пак в мъртвилото остават си увиснали.