автор: Mojsei

Вълната, стане ли на капки,
те чезнат в пясък сух,
напомнящи беззъби хапки
на старец немощен и глух.
Те правят влагата в очите
от дъжд, връхлитащ все случайно
и ето, чезнат в тях лъчите
от пелена, загнездила се трайно.
Топят се капките разединени,
но всяка търси благослов,
жадуваща очи засмени,
а не трагичен послеслов.

Самотна капко, ти вълна жадуваш,
с която можеш да летиш,
на воля с нея да лудуваш,
но днес в пясък се топиш.