Вървиме двама в липовия аромат,
а спомени стихийно се завръщат
с полъха на вятър - техен дубликат,
разменящ думите, които ни прегръщат,
а небосводът, пълен с мигащи звезди,
с милувката си величава ни намига,
напомняйки, че тук били сме и преди
и образът от миналото ни настига.
Съзирам селски къщи уморени,
допълващи картината с пустота,
която са приели примирени,
с жаждата за тиха красота.
Земята стеле своя мрак,
поглъщащ нощни гласове
и питам се с тебе как
преминахме през тези часове,
донесли ни различни изпитания,
пренесла ги на своето мълчание,
скътало скъпите страдания,
втъкани в общото очарование.