автор: KBoianov

Сак Муял
по известната приказка на маите
авторски вариант

Веднъж злият дух Сак Муял откраднал младо момиче и изчезнал с него. За да я спаси, нейния любим бродил из гъстите гори ден и нощ. Изведнъж една змия пресякла пътя му. Младежът посегнал да я убие, но тя изсъскала:
- Знам какво търсиш и ще ти помогна. Вземи малко вода от леговището ми, изпий глътка от нея и аз ще бъда твой водач.
Младият мъж сторил това и последвал змията. Но тъй като влечугото е нещо мързеливо, след малко тя задрямала. Само когато мъжът я удрял с клонка, тя се събуждала и поемала пътя отново. След малко те достигнали толкова гъста гора, че било невъзможно да се напредне по-нататък. Момъкът започнал да се отчайва, когато една стара жена се приближила и рекла:
- Вземи един косъм от главата ми. Подръпни го, и ти ще можеш да
продължиш своето пътуване.
Когато подръпнал косъма, дърветата се разстъпили и пътя го отвел до бреговете на едно езеро. То било толкова дълбоко и широко, че нямало брод.
Един елен отишъл на водопой, отпил от прохладните води, обърнал тъмнокафявите си очи към него и му рекъл:
-Вземи този камък, хвърли го във водата и ще преминеш.
Момъкът хвърлил камъка и като насън преминал на другия бряг.
Той съгледал в небето орел, който се реел все по-надолу и накрая кацнал пред него.
-Вземи този нокът от краката ми . Той ще ти е от полза.
Влюбеният взел нокътя и замислен за своето момиче преминал под едно незнайно дърво. Две капки смола паднали в зениците му и той ослепял.
Сълзи закапали от очите му. Как ще намери сега своята любима? Един щурец зацвърчал в ушите му:
- Вземи една топчица кал от земята, помажи с нея очите си и ще
прогледнеш.
Той намазал очите си с кал и прогледнал. Продължил пътя и се изправил пред една пещера. Там се появили призрачните образи на старата жена, елена, орела и щуреца. Старата жена му казала:
-Твоето пътуване приключи. Влез в пещерата и ще намериш девойката, която търсиш.
Еленът изпръхтял: - Докосни я с камъка!
Орелът изкрещял: - Надраскай я с нокътя!
Щурецът изсвирил: - Помажи очите й с топчица кал!
Змията изсъскала: - Напръскай я с водата от леговището ми !
Младежът влязъл в пещерата и капките от стените шепнели едно име.
Той се изправил пред една скала, която запречвала пътя. Но не образа на зъл демон видял той на блестящата й повърхност, а своят собствен образ.
- Сак Муял, Сак Муял....-шепнели дълбините.
- Не, аз не съм Сак Муял! Отричам те, зъл демон от същината си! Махни се!
Внезапно ярка светлина избликнала от скалата и обгърнала смелия момък. С парещи от огнената светлина ръце, той докоснал камъка и злата му половина изчезнала.
Той съгледал момичето, което седяло и не помнело нищо за себе си.
Докоснал го с камъка на елена и то възвърнало своята същност и си спомнило своето име. Надраскал го с нокътя на орела и то възвърнало своите спомени. Помазал с кал очите му, и то прогледнало за истината. Полял го с водата на змията, и то усетило мъдростта на Кинич Ахау, Богът на слънцето.
- Ти ли си, любими?- обгърнала го тя с нежните си ръце.
- Да, аз съм.- отвърнал момъкът.- Най-сетне се завърнах.
Аз не съм Сак Муял, аз съм Син на светлината...