автор: jel

Дойде време да разкажем и за трапезите. Нещо за което българите много обичат да слушат. Ако каже някой,че германците са студени и негостоприемни хора,значи той просто не ги познава.
Толкова много покани,толкова много усмихнати хора ,толкова трапези отрупани с ястия, бутилки бяло и червено вино,бира .... Кашкавали,шунки,салами,филета риба,салати,пържоли, а за десерт кафе и сладолед. И това ако не е гостоприемство... Едно от семействата с две момченца -защото имена не запомних ни гости с пица върху която имаше и люта чушка- един прекрасен сюрприз. А руската немкиня Фрида ни гости с толкова хубава българска салата и пелмени. И така си попяхме и се натъжихме,защото е била в сибир в конслагер само защото е немкиня а баща и
и бил застрелян от НКВД. Но това е друга тъжна история.
А сега искам да ви разкажа и за това което беше храна за душата -архитектурата и изкуството. Първото което посетихме с нашия хазяин Мартин беше манастирът Maulbronn от 11ти-12ти век с романска и готическа архитектура. Историята е такава -от франция пристигат монаси и където стъпало едно малко магаренце открили вода и построили манастир. В началото манастирите били с ниски тавани за да не се отвличат монасите,по-късно навлиза и готическия стил. Освен монаси в манастира живеели и прислужници
общи работници които работели за манастира и били хранени но били дискриминирани от монасите. Те нямали право да влизат в мястото за молитва.
Монасите се хранели със зеленчуци но един от тях,когато бил извън манастира
на пътя намерил месо. Той го прибрал в торбичката а било пост ,затова го нарязал на ситни парченца и го омесил с тесто и това било началото на вкусното ястие малташе. Друго интересно е че на монасите им давали само да топнат пръстите си във улийчето на колона където течало по-малко вино.
Затова един от монасите възкликнал- защо нямам единайсет пръста.
Една от кулите е описана от Гьоте и там се развива действието в книгата "Фауст" По-късно манастирът става университет в който учат много известни хора,между които и писателят Херман Хесе.
Друго какво да виразкажа -на монасите е било забранено да говоря помежду си и затова показвали с пръстите си каквото искат да кажат.
Сега в манастира се провеждат фестивали с участници от различни страни ,от прибалтика до гърция. А през лятото тук практикуват ученици и затова има
тенис на корд а по нататък покрай средновековните стени е и езерото.
Глъч от деца,някои се возят на лодка ,други плуват. Водата е тъмнозелена и
дълбока. Седим на пейката на сянка и разговаряме защото напече и жегата е ужасна.
След като си отпочиваме потегляме обратно.
Има и други пътешествия в страната на архитектурата но за тях ще ви разкажа по-късно.