1.
Днес очите ми
са притворени:
като за целувкa
с непознат,
но устата ми
остана в друг
човек,
съжелявам.
2.
Валентин
да ме чакаше само,
щеше да ми стига,
за да живея щастлива!
О, аз не искам много
причини да бъда -
една причина ми стига.
3.
Днес слънцето на пролетния ден
докосва главата ми с лъч зелен,
и входната врата отваря шумно!
И днес сама се озовавам
срещу робството удобно
на целия вълшебен свят -
срещу обичащото ме,
привиквайки ме -
лъскаещо ме,
лъжейки ме, робство -
заставам...
не,
не мога да се примиря!
4.
Глава луда имам,
тяло младо и жилаво,
не мога да спя от сила!
Влюбена съм
и не ме е страх!
5.
Но не, не ми се занимава
да търся причината
защо не мога да престана
да обичам Валентин.
11.
Трудно ми е да
се примирявам!!!
Обичана съм -
урок, преподаван
от приятеля ми -
(Валентин)
и аз го обичам!
12.
И... какво да обяснявам?
Няма какво:
стъпих
доста нависоко -
и не мога безболезнено
да слезна.
13.
Но ще намеря ли мечтаното
спокойствие - най-после?
Ще го потърся ли изобщо някога?
Това не зная, не, това не знам.