автор: NinaEmilia

1.
Днес очите ми
са притворени:
като за целувкa
с непознат,

но устата ми
остана в друг
човек,

съжелявам.

2.
Валентин
да ме чакаше само,
щеше да ми стига,
за да живея щастлива!

О, аз не искам много
причини да бъда -
една причина ми стига.

3.
Днес слънцето на пролетния ден
докосва главата ми с лъч зелен,
и входната врата отваря шумно!

И днес сама се озовавам
срещу робството удобно
на целия вълшебен свят -

срещу обичащото ме,
привиквайки ме -
лъскаещо ме,
лъжейки ме, робство -
заставам...

не,
не мога да се примиря!

4.
Глава луда имам,
тяло младо и жилаво,
не мога да спя от сила!
Влюбена съм
и не ме е страх!

5.
Но не, не ми се занимава
да търся причината
защо не мога да престана
да обичам Валентин.

11.
Трудно ми е да
се примирявам!!!
Обичана съм -
урок, преподаван
от приятеля ми -
(Валентин)
и аз го обичам!

12.
И... какво да обяснявам?
Няма какво:
стъпих
доста нависоко -

и не мога безболезнено
да слезна.

13.
Но ще намеря ли мечтаното
спокойствие - най-после?
Ще го потърся ли изобщо някога?
Това не зная, не, това не знам.