-Критичен миг! Послушай ме веднъж,
не тръгвай толкоз рано -
навън е мрачно, а и този дъжд
не води към решението разбрано…
Поспи, сънувай, тук е рай,
защото всичко е спокойно
и заедно с мене, знай
ще стигнем до желанието достойно…
-Но будният е по-чевръст,
понесъл в гърдите обща жажда -
самият той разпънат е на кръст
с това, че упорито си досажда,
поемайки и хорска клевета,
но няма вече въпросителни,
защото, превъзмогнал всяка суета,
сам поставя удивителни.