автор: jel

Сутринта ставаме,закусваме и се отправяме към фестивалното градче-тоест към сцените доста отдалечени от главната на която беше откриването.
Минаваме през големия парк покнрай тъмнозелената река в която плуват
малки патета.
Настроението е отлично защото преди това посетихме музея на братя Грим.
Те идват във Касел за известно време и има много добра експозиция от техни книги,предмети,скуулбтори и илюстрации на приказките. Всъщност експозицията е обща -представен е и живота на Ханс Андерсен - чудесният разказвач на "Дивите лебеди".
Оставяме автографите си и своите впечатления в книгата за посетители,въоръжаваме се с брушурки за музея които да показваме на наши приятели и сме свидетели дори на сватба. С духова музика,много усмивки и една десетметрова лимузина.
Та вървим си през парка после през моста на река... Всъщност реката няма толкова значение по -важни са преживяванията. и след около десет минути сме
на мястото. А нашето място е един огромен пъзел който трябада разваляме
щом децата го направят. Той съдържа карта на света и имената на ИМКИТЕ
на които Германските ИМКИ помагат.
А те помагат освен на нас и Румъния и на африканските страни.
На пъзела ни посреща жизнена американка която говори свободно както английски така и немски. Много е общителна и непрекъснато се усмихва.
Трябва след малко да я сменим но тя казва,че не е уморена. Все пак се съгласява. Лазещите по пъзела са на различна възраст и не е важно толкоз за колко време време ще бъде направен той а участието.
И това да научат информация за България.
А наоколо има най-различни атракции. Катерене по стена,която и аз изкачвам,
свирене на аматьори на африкански тъпани,приговяне на хляб,палатка в която на щанда можеш да познаваш подправки, палатка за странни африкански и латиноамерикански танци -които много се харесват. Но най-интересен е панаира. В една голяма палатка има произведения от различните ИМКИ които най-често са сувенири и картички и информация за организациите,има и фанелки и шапки само че са доста евро.
Харесвам си произведения от Индия -Върху черен картон със слама са нарисувани златни лодки и къщи,дори това са направили и на листо. Чудесно приложно изкуство на приемлива цена. А от финландия си вземам списание
голямо,луксозно разкриващо красотата на тази северна страна.
Дежурим до пъзела докато се върне американката а тя ни носи бутилки кола.
Вълнуващо е да си сред децата и да наблюдаваш състезанието между момичета и момчета кой е по бърз. Засичаме с хронометър и нежната половина от човечеството се оказва по-бърза и по-емоционална.
След дежурството сме на Госпъл концерт с нашата приятелка Астрид.
На сцената са двама негри които се опитват да изсмучат от пръстите си помазание но човешките напъни личат. Все пак е чудесно да хвалиш Бог със сърцето си.