автор: jel

След като отпочиваме вечерта се събираме в къщата на Астрид-ние и нашите домакини. Всъщност не във къщата а навън сред зеленината на градината.
Има вече узрели малини а домакинята ни предлага ягоди и газирана вода.
С няколко думи се представяме.
Атмосферата е приятна,времето хладно,оная огромна жега която те смачква си е отишла. Разговаряме за бъдещете планове и времето неусетно минава
На сутринта закуска в осем и половина,след това с моя хазяин отиваме с колата до близкият магазин от веригата АЛДИ. Някои ще кажат -малко градче,малко магазинче. Не познаха . Спретнат подреден магазин,отрупан от стоки и цените почти като в България макар че вземат доста повече от нас.
Да,колкото е по -богата държавата толкова е по-евтино.
Купувам си чешма за мивка с топла и студена вода защото освен чее по-евтина от тук е на австрийска фирма с 5 години гаранция. Е с гаранцията ще се размина но се надявам на качество.
Напазаруваме като вземаме и цветя за Хана и се прибираме.
После с моя хазяин отиваме на басейн и пак с колата.
Водата е приятно синя а наоколо на зелената трева хората се печат. Има няколко басейна а билетът е три евро или както немците казват ойро.
Водата е много приятна и ти прави истинско удоволствие да се бълбукаш в нея. След като се къпем с Мартин играем шах -той е много добър но не забелязва една уловка но като истински немец се бори до края.
Побеждавам а той се усмихва.
Обгорели от слънцето се завръщаме и се извеняваме за закъснението
типично по български. Но тя се усмихва разбиращо.
Молитва и обяд,почивка а вечерта им пускам на лаптопа снимки от България.
И те задочно се запознават с майка и красотите на нашата страна-снимки от Пирин,от морето,на колеги и хора от църквата.
На другия ден на обяд заедно с Астрид и Карл Хайнц - един от шефовете на ИМКА в Германия потегляме на повече от 200 километра към Касел - столицата на Християнския фестивал. А Хана ми е приготвила сандвичи и кутии със сокове. В колата сме само тримата . Движим се по магистралата с висока скорост а на мене ми е тъпо -боли ме стомахът и главата. В автобуса от България заради климатика съм изстинал и няколко дена ми е трудно да се възстановя но не ми се иска да притеснявам домакините. Само това им липсва на главата. Просто в хотела трябва да взема горещ душ,да се изпотя няколко пъти и ще ми мине.
С Астрид говорим за християнството в България. За този първи век в който
апостол Павел е направил ученици в Македония и те дошли в България и предали на верни човеци. 60та година след христа във Филипопол -епископ
Ерм, във Верея/Ст.загора/-епископ Карп, в Одесос/Варна/ епископ Амплий
Доростол/Силистра/-епископ Дасий
За благовестието на траки,славяни а по-късно с търговията и войните и на прабългарите.
Докато при княз Борис става официална религия .
За златният век на българската християнска култура през 10в.
По магистралата има задръствания и сме принудени да изчакваме,а това означава закъсняваме за събирането на лидерите на ИМКА от целия свят в кметството. Но все пак,благодаря на Бога пристигаме навреме в хотела и след около пет минути пеш сме в залата - не са започнали. Виждам и моите приятели Асен и Поля. Асен е секретар на пловдивската организация и всъщност ние представяме и България. Ангел и Евелина понеже са младежи имат програма с младежите.
Залата е препълнена-има представители на Африка,Латинска Америка,САЩ,
Индия,Европа.
Всички лампи са запалени макар че е още светло и това придава тържественост.
Една филхармонична група от САЩ открива срещата и започват приветствията и речите-на кмета,на президента на световната ИМКА на секретаря на Германската ИМКА и други а ние щракаме фотоапаратите.
Основното е да не се правят компромиси с парижката база - християнската основа на ИМКА.
След това започва коктейла .Вземам си малки сандвичи и чаша бяло вино но
не ми е добре. Разговаряме помежду си . Особено е интересен Миша от Русия
-много говори и емоционален пък и това е разтоварващо когато непрекъснато около теб разговарят и разговаряш на английски.
После се разхождаме и се прибираме в хотела.
Вземам топлия душ потя се и ледена пот е покрила гърба ми
но на сутринта не ми е добре. Оставам в хотела.
За това няма какво да разказвам- просто е неприятно да се въргаляш на леглото когато навън кипи живот и те очакват да помагаш,но слава Богу с
аспирина на Поля и многобройните мокри от пот дрехи най-сетне се съвземам
дори към 17ч. излизам близо до хотела. А после и на откриването на фестивала. Много млади хора,голяма сцена,прожектори ,светлини,музика
емоционални водещи,състави които дават всичко от себе си на сцената.
Разбира се когато си седнал на тревата и няма кой да ти привежда
не разбираш думите но по-важен е духа,атмосфирата наоколо.
Незабравимо остава запалването на огъня. И този химн - YMCA!
Речта на Парцани е много истинска за съжаление нищо не разбирам
но по чуден начин СвятияТ Дух ми вложи тези неща в стихотворение.
защото Духът е един.