автор: gb_lirik

Рано ми рано, зарана
вода роси Росица,
на сърце ми огън-рана
за бистра водица.

Как звънко тя се смее,
плиска с пълнот ведро.
Боже, само тъй се сее
зърно любов подир зърно.

Погледът и ясен - сърп е.
Изправям снажен клас.
Ще ли ме пожъне?
Тъжен съм в полето аз.