автор: Marcel

Една симпатична гъсеница.
Гъсеницата Минка

Има гъсеници, които те карат да забравяш за храната пред теб.Има и малки гъсеници, които се надяват да все пак да ги забележиш и да не ги настъпиш. Има и сладки и симпатични гъсеници, които често в забравата си от омайната гледка по време на поредната си разходка загубват нещо свое. Така стана и с Гъсеницата Минка. Тя изгуби стотинката, която нейният любим й беше подарил предишния път, когато се видяха. Сега той беше далеч, много далеч, искаше да посети Мравуняка на смеещите се мравки. Горката Минка- толкова хубав спомен да й изчезне!
Тази нощ беше тежка за нея. Тя се въртеше насам-натам в постелята и мислеше. Къде ли е изгубила стотинката? Селото им беше малко. Все някой може и да я е видял.
Гъсеницата Минка излезе на верандата да се полюбува на Луната. Тя беше голяма и кръгла, а отгоре на това беше нощта срещу Еньовден.
-Бър-р-р, колко е хладно- потрепери тя и се прибра да поспи. Този път успя. На другия ден тя се събуди рано и веднага тръгна да обикаля селцето. Беше бавна, но нямаше как- нали беше гъсеница. Червейчето Гошко се опита да я заговори, но то изостана назад.
-Друг път ще поговим, червейче- каза тя забързано- Да не би да си виждало случайно загубената от мен стотинка?
Тя се спря. То поклати телце в знак на отрицание.
-Всъщност, ти нали разнасяш стока по домовете. Да знаеш кой би могъл да е осведомен?
То отговори:
-Охлювът Богдан. Дъвка, искам дъвка-а-а-а...
Минка обеща:
-Утре.
Тя продължи към дома на Охлюва Богдан. Не че беше точно дом- на това място той се разполагаше. Нали знаете, че охлювите могат да носят дома си навсякъде със себе си. Охлювът още не се бе събудил. Слънцето грееше ярко-ярко, а лъчите му галеха близките тревички. Щеше да е горещ ден.
-Охльо!- извика Минка- Хайде, wake up!
-М-м-м...тези думи накрая са ми малко непознати...- рече мудно Богдан, без да се показва.
-Научих ги от моя любим. Той нали ходи по други селца. Също и по мравуняци.
Минка се натъжи:
-Той ми подари една стотинка, а аз я изгубих вчера...
-Минке, Минке, все по нещо губиш- избоботи Богдан и сега се показа целият навън- Аз нищо не ти подарявам за рождените дни точно по тази причина.
Той се изразяваше изискано, защото беше учител по музика. Нищо че нямаше познания по чужди езици.
-Значи не си я виждал- попита тя обезсърчено. Охлювът се протегна и раздвижи рогца:
-Това е ясно. Нали щях да я дам в бюро "изгубени вещи". Ти обади ли им се?
-Не- каза Минка- Нали щяха да пратят по един e-mail на всички жители на селото.
-Ахам- каза Богдан- Днес ще бъде голяма жега-а-а-а-!Аз ще взема да се преместя под някое дърво. Нали не съм влечуго все пак.
Гъсеницата Минка продължи по пътя. Оглеждаше се - нищо. Хрумна й да отиде при селската клюкарка- Мидата Сара.
-Здравей- поздрави Минка. Мидата Сара набързо се ококори, а после се усмихна:
-О, мила гъсеничке! Как е любимият ти! Я пораздуй малко!
Тя се приготви да слуша и запомня.
-Не знам. Не се е върнал. Я ми кажи- някой да е съобщавал за намерена стотинка?
-Една стотинка? Една монета или една стотинка?
Очите на Минка светнаха- имаше надежда!
-На стойност една стотинка!
-Не- попари я мидата- Вчеа намериха десет стотинки. И какво, моля ти се? Изхабили ги за соев сос! Как може така! Тия хора пари не пестят...
Тя продължи да си говори, но Минка се сбогува с нея, казвайки й, че бърза, отказвайки да пие един чай със Сара. Започнаха да се стичат сълзи по очите й. Тя вече не знаеше къде да отиде.
-Какво пък- каза си тя накрая и избърса сълзите си с едно листо- Той няма да ми се разсърди!
И познайте кой си купуваше билки в близкия магазин. Костенурката Десятка!
Казваше се Десятка, защото бе спала десет години зимен сън. Събуди се от него преди месец. Вече бяха забравили предишното й име. Тя също го бе забравила.
-Здравей, Десятке.
-Тъжна ли си?- нежно попита костенурката- Какво е станало?
-Загубих една стотинка...Оф...
Костенурката Десятка се усмихна и махна радостно с опашка.
-Ами аз намерих една вчера. Беше май към седем часът...
-О!- очите на Минка светнаха- Тя е!
-Така ли- Костенурката Десятка бръкна в джоба си- Заповядай!
-Благодаря ти, Десятке!- прегъна я Минка- Това е много ценен подарък и скъп спомен!
Тя се успокои и попита:
-А какво щеше да я правиш?
Костенурката рече тъжно:
-Щях да се обаждам по телефона до баба си Речибаба.Ама не стана...Не успях.
-Вече не се използват монети по една стотинка- каза Минка- Използват се жетони...Да де, разбрах, че щели пак да правят улични телефони със стотинки...
Гъсеницата на свой ред бръкна в джоба си и извади жетон:
-Заповядай и ти. Обади се с това.
-Наистина ли?- зарадва се костенурката- за мен?!
-Аз съм щастлива!- каза Минка- О, колко хубав ден!
Тя се завъртя, каза едно "чао" и потегли към близкото кино, за да се поуспокои от вълнението.
-О, пак ли "Костенурките нинджа"- рече Минка- нищо, ще ги гледам пък.
Местният поет Коко написа стих в чест на случката:
" Гъсеницата Минка
загуби си стотинка.
Не можа да купи динка
и отиде тя да спинка."

06.07.2005 г.