В живота ми нахлу със взлом, внезапно
и без да питаш място си избра
с настойчива безапелационност лапна
свободните минути на деня.
Със някаква необяснима жажда
поглъщаш погледа ми, жестове, гласа.
Безкрайно ненаситен, в мен пораждаш
недоумение, усмивки, гняв, тъга.
И ясно чувам незададени въпроси,
и мислите ти нощни долових,
копнежите, мечтанията боси
а с прости думи те предупредих...
И забраних ти в мене да се влюбваш!
Подсказах ти - измамното руша!
Попивам надълбоко... Ще загубваш
на малки части своята душа.