автор: PLACEBO

Любовната игра,
нежност, отдадена плавно
между душите ни - все още деца.
Разсъбличаш ме бавно,
докосваш ме с върха на пръстите си,
отговарям ти с двойно повече страст.
В този миг поемаш кръста ми.
И твоят поемам аз.
Не бързай,
тази мигновена вечност,
Благословена е от Бога,
искам те, искаш ме,
нетърпелива съм,
да чакам не мога.
Но няма да бързам,
вечният миг
е мечтан и бленуван,
уникален и неповторим.
Помни го,
той няма да се върне!
Докосни ме навсякъде,
бавно изпиий ме до дъно,
ще наливам на душата си еликсира,
ще те напивам безмълвно.

Ще даваме,
за да забогатеем,
Ще сме двамата
и ще се слеем.
Ще полетим,
за да пеперудеем!

В енигма ще се вплетат телата ни,
ще бъдат очистени мислите ни,
а не покварени
от желания нечисти,
ще бъдат претеглени делата ни,
няма да сме греховни,
повярвай, ще бъде върховно,
защото, накрая,
ще разбулим тайната вечна,
а истината била е и сега една е -
Любовта е омая,
Любовта се раздава с честност,
и безплатно се подарява.

Духът ти, и Божий и Дяволски,
Ще излезе от бутилката си очакващо,
Ще ме обладае тръпнещо,
Ще проникне в същността ми галещо.
Ще ми покаже и Ада и Рая едновременно,
Ще ме въздига и ще ме сваля, стенейки.
Ще ми покаже играта си закачлива,
Ще му отвърна със своята, мълчаливо.
С очи и устни ще флиртуваме,
Като хлапета ще лудуваме,
До насита на ненаситните ни фибри,
Две пърхащи, нежни колибри.

Чакай, поспри...
Опитай се огъня да потушиш,
За да изригне със сила,
Още по-мощна и дива.
Да продължавам ли?
Бавността ме влудява,
Желанието ми се удвоява.
Не ! Стократно се увеличава.

Нали сега играем любовно
И мислите си отдаваме духовно.
Игра пълноценна,
Наслада за телата,
балсам за душата.